Page 48 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 48

на работната сила, отколкото за стойността на работния добитък е

      характерно това, че тя се определя от стойността на средствата за

      съществуване, необходими за издръжка на този добитък, т.е. от ма-
      сата човешки труд, необходима, за да се произведат тези средства за

      съществуване.



      Но причина за всички беди, които достигат А. Смит по този въпрос, е

      категорията „revenue“. Различните видове доход образуват за Смит

      „съставни  части“  на  произвежданата  всяка  година,  новосъздавана
      стокова стойност, докато всъщност, напротив — двете части, на които

      се разпада тази стокова стойност за капиталиста, — еквивалентът

      на неговия променлив капитал, авансиран в парична форма при по-

      купката на труда, и другата част на стойността, която също му при-

      надлежи, макар да не му е струвала нищо, принадената стойност —

      образуват източници на доходи. Еквивалентът на променливия капи-

      тал отново се авансира за работна сила и дотолкова образува доход
      за работника във форма на неговата работна заплата. Другата част

      (принадената стойност) не служи за възстановяване за капиталиста

      каквато и да било част на авансирания капитал и поради това той

      може да я изразходва за средства за потребление (необходими и за

      лукс), може да я потреби като доход, вместо да я превръща в някакъв

      вид капиталова стойност. Предпоставка за този доход е самата сто-

      кова стойност и нейните съставни части се различават за капиталис-

      та само доколкото образуват или еквивалент  за авансираната про-

      менлива капиталова  стойност,  или  излишък над  авансираната  про-
      менлива капиталова стойност. И двете части не се състоят от нищо

      друго освен от изразходвана през време на произвеждане на стоката,

      приведената в действие в трудовия процес работна сила. Те се със-

      тоят от разход, не от „приход“, или „доход“ — от разход на труд.



      В съответствие с това quid pro quo (замяна на едно с друго. ред.), при
      което доходът става източник на стокова стойност, вместо стоковата

      стойност да е източник на доход, стоковата стойност се оказва „със-

      тавена“  от  различни  видове  доходи.  Те  се  определят  независимо


                                                           48
   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52   53