Page 47 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 47

постоянно  възпроизводство  на  продаваната  стока.  И  дотолкова  А.

      Смит  е  прав,  като  казва,  че  източник  на  доход  за  работника  става

      онази част от стойността на създадения от самия работник продукт,
      за която капиталистът му плаща еквивалент във форма на работна

      заплата. Но това нищо не изменя нито в природата, нито във величи-

      ната на тази част от стойността на стоката, също както нищо не се

      изменя  в  стойността  на  средствата  за  производство  от  това,  че  те

      функционират като капиталови стойности, както не се изменят свойс-

      твата и величината на една права линия от това, че тя функционира

      като основа на триъгълник или като ос на елипса. Стойността на ра-
      ботната сила както преди се определя също така независимо от по-

      соченото обстоятелство, както и стойността на средствата за произ-

      водство. Тази част от стойността на стоката нито се състои от доход

      като един от образуващите я самостоятелни фактори, нито се свежда

      до доход. Макар тази постоянно възпроизвеждана от работника нова

      стойност да образува за него източник на доход, неговият доход, об-

      ратно, не образува вследствие на това съставна част от произвежда-
      ната от него нова стойност. Величината на заплащаната му част от

      създадената от него нова стойност определя размера на неговия до-

      ход по стойност, а не обратното. Обстоятелството, че тази част от

      новосъздадената стойност образува за него доход, показва само как-

      во се прави с нея, характера на нейното приложение, но също така

      няма нищо общо с нейния произход, както с произхода на всяка друга

      стойност. Ако аз получавам седмично десет талера, фактът на полу-

      чаването от мен на този седмичен доход нищо не изменя нито в при-

      родата на стойността на десетте талера, нито във величината на
      тяхната стойност. Като стойността на всяка друга стока, стойността

      на работната сила се определя от количеството труд, необходим за

      нейното възпроизводство; характерно за тази стока (работната сила)

      е обстоятелството, че това количество труд се определя от стойност-

      та на средствата за живот, необходими за работника, т.е. равнява се

      на труда, необходим за възпроизводство на самите условия на него-

      вия живот. Но това обстоятелство не е по-характерно за стойността


                                                           47
   42   43   44   45   46   47   48   49   50   51   52