Page 51 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

пречи на обстоятелството, че „първоначално“, а ако се достигне до

корена, в други ръце — макар и по-рано — те са се разпадали на съ-

щите две стойностни части, следователно на два различни източника
на доход.

Правилно тук е това, че в движението на обществения капитал — т.е.

на съвкупността от индивидуалните капитали — работата се предс-

тавя по-иначе, отколкото за всеки индивидуален капитал, отделно

взет, следователно от гледна точка на всеки отделен капиталист. За
последния стоковата стойност се разлага на 1) постоянен елемент

(четвърти, както казва А. Смит) и 2) на сумата от работна заплата и

принадена стойност, или, съответно, от работна заплата, печалба и

поземлена рента. От обществена гледна точка, напротив, четвъртият

елемент на Смит, постоянната капиталова стойност, изчезва.

55
(горе)

5) ИЗВОДИ

Нелепата формула, според която трите вида доход: работна заплата,

печалба и рента, образуват три „съставни части“ на стоковата стой-

ност, произтича у А. Смит от по-правдоподобната формула, според

която стоковата стойност „се разлага“ (resolves itself) на тези три със-

тавни части. Това също е неправилно, дори ако се приеме, че стоко-

вата стойност може да бъде разделена само на еквивалента на пот-

ребената работна сила и на създадената от последната принадена
стойност. Но и това заблуждение почива тук на по-дълбока, правилна

основа. Капиталистическото производство е основано на това, че

производственият работник продава на капиталиста своята собстве-

на работна сила като своя стока и че в ръцете на капиталиста тя

функционира след това само като елемент на неговия производствен

капитал. Тази сделка, отнасяща се до обръщението — продажба и

покупка на работна сила, — не само въвежда в производствения про-
цес, но и определя implicite (вече с това. ред.) неговия специфичен ха-

рактер. Производството на потребителна стойност и дори производс-

51