Page 50 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 50

на обществото (както и в отделната стока или в еднодневния, сед-

      мичния и т.н.  продукт), е равна на стойността на авансирания про-

      менлив капитал (т.е. на стойностната част, предназначена за ново ку-
      пуване на работна сила) плюс принадена стойност, която капиталис-

      тът може да реализира — при просто възпроизводство и равни други

      условия  —  в  средства  за  своето  индивидуално  потребление;  ако

      помним, по-нататък, че А. Смит слага в един куп труда, доколкото той

      създава стойност, доколкото представлява разход на работна сила, и

      труда, доколкото той създава потребителна стойност, т.е. изразходва

      се в полезна, целесъобразна форма, в такъв случай цялата предста-
      ва на А. Смит се свежда до следното: стойността на всяка стока е

      продукт на труда: следователно такава е и стойността на продукта на

      годишния  труд  или  стойността  на  годишния  обществен  стоков  про-

      дукт. Но тъй като всеки труд се разлага на 1) необходимо работно

      време, в което работникът само възпроизвежда еквивалент на капи-

      тала, авансиран за покупка на неговата работна сила, и 2) принаден

      труд, посредством който той доставя на капиталиста стойност, за ко-
      ято последният не плаща никакъв еквивалент, т.е. доставя на капи-

      талиста принадена стойност; то всяка стокова стойност може да се

      разлага само на тези две различни съставни части, следователно и в

      края на краищата образува като работна заплата доход на работни-

      ческата класа, а като принадена стойност — доход на капиталисти-

      ческата класа. Що се отнася до постоянната капиталова стойност, т.е.

      до стойността на средствата за производство, потребени в производ-

      ството на годишния продукт, то наистина не може да се каже (с изк-

      лючение  на  фразата,  че  капиталистът  я  пресмята  на  купувача  при
      продажба на своята стока) как тази стойност влиза в стойността на

      новия продукт, обаче тъй като средствата за производство са продукт

      на труда, в края на краищата тази част от стойността пак може да се

      състои само от еквивалент на променливия капитал и от принадена

      стойност:  от  продукт  на  необходим  труд  и  на  принаден  труд.  Ако

      стойностите на тези средства за производство в ръцете на онези, ко-

      ито  ги  прилагат,  функционират  като  капиталови  стойности,  това  не


                                                           50
   45   46   47   48   49   50   51   52   53   54   55