Page 49 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

един от друг и общата стойност на стоката се определя чрез събира-

не на стойностните величини на тези доходи. Но пита се, как се опре-

деля стойността на всеки от тези доходи, от които трябва да възникне
стоковата стойност? Що се отнася до работната заплата, тя може да

бъде определена, защото тя е стойността на съответната стока, ра-

ботната сила, а тази стойност се определя (както стойността на всяка

друга стока) от труда, необходим за възпроизводство на тази стока.

Но как може да се определи принадената стойност или според А.

Смит двете нейни форми: печалба и поземлена рента? Тук не полу-

чаваме нищо повече от празен брътвеж. А. Смит ту представя работ-
ната заплата и принадената стойност (съответно — работната запла-

та и печалбата) като съставни части, от които се съставя стоковата

стойност, съответно цената, ту ги представя — и често на един дъх —

като части, на които се „разлага“ (resolves itself) цената на стоката; а

това означава, обратно, че стоковата стойност е нещо предварително

дадено и че различните части на тази вече дадена стойност във

форма на различни доходи се пада на различни лица, които участват
в производствения процес. Това съвсем не е тъждествено със съста-

вянето на стойността от тези три „съставни части“. Ако аз самостоя-

телно определя величината на три различни прави линии, а след то-

ва от тези три линии като „съставни части“ образувам четвърта права

линия, равна по величина на сумата на трите линии, това съвсем не е

същата процедура, както ако бих имал пред себе си дадена права

линия и с една или друга цел бих започнал да я деля, така да се ка-

же, да я „разлагам“ на три различни части. В първия случай величи-

ната на линията неизбежно се изменя с изменението на величината
на трите линии, сумата на които тя образува; в последния случай ве-

личината на трите части на линията е предварително ограничена от

това, че те са части от линия с дадена величина.

Но в действителност, ако ние се придържаме към правилното от това,

което А. Смит ни представя, именно: че новосъздадената от го-
дишния труд стойност, съдържаща се в годишния стоков продукт

49