Page 53 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 53

танция  на  стойността,  нито  в  природата  на  нейното  производство.

      Субстанцията на стойността винаги е само изразходвана работна си-

      ла  —  труд,  независимо  от  специфичния  полезен  характер  на  този
      труд — и производство на стойност не е нищо друго освен процес на

      това изразходване на работна сила. Така крепостният изразходва в

      продължение на шест дни своята работна сила, работи в продълже-

      ние на шест дни, и по отношение на самия факт на това изразходва-

      не на работна сила е съвсем безразлично, че от тези работни дни

      крепостният работи например три дни за себе си на своето собствено

      поле, а други три дни за своя господар на неговото (господарското.
      бг.ред) поле. Както доброволният труд за себе си, така и принудител-

      ният труд за господаря са еднакво труд. Ако разглеждаме шестднев-

      ния труд на крепостния по отношение на създадените oт него стой-

      ности или по отношение на създадените от него полезни продукти,

      няма да има различия в неговия шестдневен труд. Разликата се от-

      нася само до различните отношения, от които се предизвиква израз-

      ходването на неговата работна сила в продължение на двете поло-
      вини на шестдневното работно време. Също така стои работата с не-

      обходимия и принадения труд на наемния работник.



      Производственият процес угасва в стоката. Фактът, че за производст-

      вото  на  стоката  е  изразходвана  работна  сила,  се  явява  сега  като

      вещно  свойство  на  стоката,  че  притежава  стойност;  величината  на

      тази стойност се измерва с величината на изразходвания труд; сто-

      ковата стойност не се свежда до нищо друго и не се състои от нищо
      друго. Ако аз съм прокарал права линия с определена големина, аз с

      помощта на чертането, което се извършва по известни независим от

      мен правила (закони), преди всичко съм „произвел“ една права линия

      (наистина  само  символично,  което  аз  зная  предварително).  Ако  аз

      разделя тази линия на три отрязъка (които пак могат да отговарят на

      определена задача), всеки от тези отрязъци остава, както е бил, пра-

      ва линия и цялата линия, части от която са те, вследствие на такова
      деление  няма  да  се  превърне  в  нещо  различно  от  правата  линия




                                                           53
   48   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58