Page 56 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

сирания за работна заплата променлив капитал, е стойност, новосъз-

дадена от работника през време на производствения процес, криста-

лизиран труд. Само че тя не струва нищо на собственика на целия
продукт, на капиталиста. Последното действително позволява на ка-

питалиста да я потреби изцяло като доход, ако не е принуден да от-

деля част от нея за други съучастници — като например поземлена

рента за земевладелците, в който случай тези части образуват дохо-

да на такива трети лица. Същото това обстоятелство е било подбу-

дителен мотив, който изобщо кара нашия капиталист да се заеме с

производство на стоки. Но нито неговото първоначално добро наме-
рение да получи принадена стойност, нито последвалото изразход-

ване на тази принадена стойност като доход от него и от други не

оказват никакво влияние върху принадената стойност като такава.

Всичко това нищо не изменя във факта, че тя е кристализиран, не-

заплатен труд, никак не изменя и нейната величина, която се опреде-

ля от съвсем други условия.

Но щом веднъж А. Смит пожелае, както той и прави, още при изуча-

ване на стоковата стойност да се заеме с изучаване на ролята на

различните стойностни части в цялостния възпроизводствен процес,

стана ясно, че ако отделни части от стойността функционират като

доход, други също така постоянно функционират като капитал, а по-

ради това според неговата логика би трябвало да бъдат наречени

съставни части на стоковата стойност, или части, на които тя се раз-

лага.

А. Смит отъждествява стоковото производство изобщо с капиталис-

тическото стоково производство; средствата за производство от са-

мото начало са „капитал“, трудът от самото начало е наемен труд и

поради това:

«броят на полезните и производствени работници навсякъде ...е пропор-

ционален на величината на капитала, употребен, за да им се даде рабо-
та» (to the quantity of capital stock which is employed in setting them to work.

56