Page 57 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)
P. 57

Introduction, р. 12).


      C една дума, различните фактори на трудовия процес — както пред-

      метни, така и лични — от самото начало се явяват в маските, харак-

      терни за капиталистическия производствен период. Поради това ана-

      лизът на стоковата стойност непосредствено съвпада с изясняването

      доколко тази стойност съставлява, от една страна, само еквивалент
      на вложения капитал и доколко, от друга страна, тя образува „сво-

      бодна“ стойност, невъзстановяваща никаква авансирана капиталова

      стойност, т.е. принадена стойност. По този начин частите на стокова-

      та стойност, съпоставяни една с друга от тази гледна точка, незабе-

      лязано се превръщат в нейни самостоятелни „съставни части“ и нак-

      рая в „източници на всяка стойност“. По-нататъшен извод е това, че

      стоковата стойност е съставена от различен род доходи или че тя се
      „разлага“ на различен род доходи, така че не доходите се състоят от

      стокова стойност, а стоковата стойност от „доходи“. Но обстоятелст-

      вото, че стоковата стойност по-късно функционира като доход за ня-

      кого, толкова малко изменя природата на тази стойност, колкото мал-

      ко се изменя природата на стоковата стойност или на парите, ако те

      функционират  като  капиталова  стойност.  Стоката,  с  която  А.  Смит

      има работа, още от самото начало е стоков капитал (който съдържа,

      освен  потребена в  производството  на  стоката  капиталова  стойност,

      още  и  принадена  стойност),  следователно  капиталистически  произ-
      ведена  стока,  резултат  на  капиталистически  производствен  процес.

      Поради това би трябвало предварително да се анализира този про-

      цес, а заедно с това и влизащият в него процес на нарастване и об-

      разуване на  стойността.  Но  тъй  като  предпоставка  на капиталисти-

      ческия производствен процес на свой ред е стоковото обръщение, за

      да  го  изобразим,  необходим  е  независим  от  него  и  предварителен

      анализ  на  стоката.  Даже  доколкото  А.  Смит  „езотерически“  попада
      временно на правилен път, той обръща внимание на производството

      на стойност винаги само по повод на анализа на стоката, т.е. на ана-


      лиза на стоковия капитал.



                                                           57
   52   53   54   55   56   57   58   59   60   61   62