Page 58 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

56
(горе)41*
*41)
III. ПО-КЪСНИ ИКОНОМИСТИ

Рикардо почти дословно възпроизвежда теорията на А. Смит:

«Трябва да сме съгласни по това, че всички продукти на една страна се
потребяват, но има огромна разлика между това, дали те се потребяват

от такива, които възпроизвеждат друга стойност, или от такива, които не

правят това. Когато казваме, че доход се спестява и се прибавя към ка-
питала, ние подразбираме, че прибавяната към капитала част от дохода

се потребява от производствени работници вместо от непроизводстве-
ни» („Principles“, р. 163).

Действително Рикардо е приел напълно теорията на А. Смит относно
разлагането на стоковата цена на работна заплата и принадена стой-

ност (или на променлив капитал и принадена стойност). Това, по кое-

то той полемизира със Смит, е: 1) относно съставните части на при-

надената стойност: от необходимите нейни елементи той изключва

поземлената рената; 2) Рикардо разлага цената на стоката на тези

съставни части. Следователно величината на стойността е за него

prius (предшестваното, първоначалното. ред.). Сумата на съставните

части се предпоставя като дадена величина, изхожда се от нея в про-

тивоположност на А. Смит, който често, в разрез със собствения си
по-дълбок възглед, извежда величината на стойността на стоката

post festum (след празника или впоследствие. ред.) чрез събиране на

съставните части.

Рамсей възразява на Рикардо:

«Рикардо забравя, че целият продукт се paзделя не само на работна

заплата и печалба, но че част от него е необходима за възстановяване
на основния капитал“ („An Essay on the Distribution of Wealth“. Edinburgh,

1836, стр. 174).

Рамсей разбира под основен капитал същото, каквото аз разбирам

под постоянен:

58