Page 59 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

«Основният капитал съществува в такава форма, в която той, макар да
съдейства за производството на намираща се в работа стока, не съдейс-

тва за издръжка на работниците« (р. 59).

А. Смит въстава против необходимия извод от неговото разлагане на

стоковата стойност, а следователно и на стойността на обществения

годишен продукт, на работна заплата и принадена стойност, следова-

телно само на доходи — против извода, че би могъл да бъде изкон-

сумиран целият годишен продукт. Оригиналните мислители никога не

правят абсурдни изводи. Те предоставят това на сейевци и маккълъ-
ковци.

Действително Сей доста леко гледа на тази работа. Това, което за

единия е авансиране на капитал, за другия е доход, чист продукт или

е било такъв. Разликата между брутен и чист продукт е чисто субек-

тивна и

«...по този начин общата стойност на всички продукти се е разпределила

в обществото като доход» (Say: „Traitè d’Ècon. Pol.“, 1817, II, стр. 64).

«Общата стойност на всеки продукт се съставя от печалбите на земев-
ладелци, капиталисти и занимаващи се с промишлен труд» {работната

заплата фигурира тук като profits des industrieux!}, «които са действали за
неговото производство. Това е причина доходът на обществото да е ра-

вен на произведената брутна стойност, а не само на чистия продукт на
земята, както е мислела сектата икономисти» {физиократите} (р. 63).

Това откритие на Сей си е присвоил между другото и Прудон.

Щорх, който по принцип също приема доктрината на А. Смит, намира

обаче, че приложението на това учение, направено от Сей, не издър-

жа критика.

«Ако се приеме, че доходът на нацията е равен на брутния продукт, без
да се приспада какъвто и да било капитал» {би трябвало да се каже:

постоянен капитал}, «следва да се признае също, че тази нация може

непроизводствено да потреби цялата стойност на своя годишен продукт,
без да накърни ни най-малко своя бъдещ доход... Продуктите, които със-

59