Page 60 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 3)

тавляват» {постоянния} «капитал на нацията, не могат да бъдат потре-
бявани» (Storch; „Considerations sur la nature du revenu national“, Paris,

1824, стр. 147, 150).

Мо Щорх е забравил да каже как се съгласува съществуването на та-

зи постоянна част на капитала с анализ на цената, който той заимст-

ва от Смит и според който стоковата стойност съдържа само работна

заплата и принадена стойност, но не съдържа никаква част постоянен

капитал. Само във връзка със Сей му става ясно, че този анализ на

цената довежда до абсурдни резултати, и неговата собствена заклю-
чителна дума по този въпрос гласи:

«Невъзможно е да се разложи необходимата цена на нейните най-прости

елементи» (Sforch: „Cours d'Ècon. Pol.“ Petersbourg, 1815, И, стр. 141).

Сисмонди, който специално се е занимавал с отношението на капи-

тала към дохода и в действителност е превърнал особеното схваща-

не на това отношение в differentia specifica (характерна разлика.

ред.) на своите „Nouveaux Principes“, не е казал нито една научна ду-

ма, не е допринесъл нито атом за разрешаване на проблема.

Бартън, Рамсей и Шербюлие правят опити да се издигнат над разби-

рането на Смит. Но те претърпяват неуспех, тъй като от самото нача-

ло поставят проблема едностранчиво, като не разграничават ясно

разликата между постоянна и променлива капиталова стойност от

разликата между основен и оборотен капитал.

И Джон Стюърт Мил с обикновената за него важност възпроизвежда

доктрината, наследена от А. Смит и неговите последователи.

Резултат: Смитовата обърканост на понятията продължава да съ-

ществува досега и неговата догма е ортодокеално верую на полити-
ческата икономия.

60