Page 62 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

начин изпълнява всички реални функции, които се полагат на функцио-

ниращия капиталист като такъв, тогава остава само служещият, а капи-

талистът като излишно лице изчезва от производствения процес.

От обнародваните отчети*77) на кооперативните фабрики в Англия се
вижда, че — след приспадане възнаграждението на управителя, което

съставлява част от вложения променлив капитал, точно така, както и зап-

латата на останалите работници — печалбата беше по-голяма от сред-
ната печалба, макар че тези фабрики понякога плащаха по-висока лихва,

отколкото частните фабрики. Причината за по-високата печалба беше
във всички тези случаи в по-голямата икономия при използване на посто-

янния капитал. Но нас ни интересува тук най-вече обстоятелството, че
средната печалба (= лихвата + предприемаческия доход) фактически и

осезателно се явява тук като величина, която е съвсем независима от

заплащането за управлението. Тъй като печалбата тук е била по-голяма
от средната печалба, то и предприемаческият доход е бил по-голям от

обикновения.

Същото явление се наблюдава и в някои капиталистически акционерни

предприятия, например в акционерните банки (Joint Stock Banks).
«London and Westminster Bank» изплати през 1863 г. 30% годишен диви-

денд: «Union Bank of London» и други — 15%. Освен възнаграждение за

управителите тук от брутната печалба се спада и лихвата, която се плаща
за влогове. Високата печалба се обяснява тук с това, че вложеният в

предприятията капитал представлява незначителна величина в сравне-
ние с влоговете. Например при «London and Westminster Bank» вложе-

ният капитал е бил през 1863 г. 1 000 000 ф.ст., а влоговете — 14 540 275
ф.ст. При «Union Bank of London» вложеният капитал през 1863 г. е бил

600 000 ф.ст., а влоговете — 12 384 173 ф.ст.

Смесването на предприемаческия доход със заплащане за надзора или

за управление е възникнало първоначално от онази особена форма, ко-
ято излишъкът на печалбата над лихвата приема в противоположност на

лихвата. То се е развило по-нататък от апологетичния стремеж да се

представи печалбата не като принадена стойност, т.е. незаплатен труд,
а като работна заплата на самия капиталист за извършвания от него труд.

Срещу това бе противопоставено от страна на социалистите искането пе-

62