Page 63 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

чалбата да бъде фактически сведена до онова, за каквото тя теорети-

чески се представяше, а именно само до заплата за надзора. *78И това

искане, насочено против теоретична украса, беше толкова по-неприятно,
колкото повече тази заплата за надзора с възникване на многобройната

класа на промишлените и търговските управители*78) получаваше, *79от
една страна, свое определено равнище и своя определена пазарна цена

и колкото повече тя, от друга страна, спадаше, както всяка заплата за
квалифициран труд, във връзка с общото развитие, което намаляваше

производствените разходи за специално обучената работна сила*79). С

развитие на кооперацията сред работниците и на акционерните предпри-
ятия сред буржоазията бе отнет и последният предлог за смесване на

предприемаческия доход със заплащането за управлението и печалбата
практически се показа такава, каквато безспорно тя беше теоретически:

като чиста принадена стойност, стойност, за която не се заплаща еквива-
лентът, реализиран незаплатен труд; така че функциониращият капита-

лист действително експлоатира труда и плодът на неговата експлоата-

ция, ако той работи с взет в заем капитал, се дели на лихва и предприе-
мачески доход — излишъка на печалбата над лихвата.

На базата на капиталистическото производство възникват в акционер-

ните предприятия нови мошеничества с плащането за управление, наред

с действителния управител и над него се появяват множество членове на
управителни и на контролни съвети, за които управлението и контролът

фактически служат само като предлог за ограбване на акционерите и за

собствено обогатяване. По този въпрос се намират много интересни под-
робности в «The City or the Physiology of London Bussiness; with Sketches

on’Change, and the Coffee Houses». London, 1845.

«Какво печелят банкерите и търговците от това, че участват в управ-

лението на осем или девет различни компании, може да се види от
следния пример; частният баланс на господин Тимоси Абрахам Кър-

тис, представен след неговия фалит в търговския съд, показваше под
рубриката «от директорство» — 800—900 ф.ст. годишен доход. Тъй

като господин Къртис беше директор на Английската банка и на Из-
точноиндийската компания, то всяко акционерно дружество считаше

за чест да го привлече за директор» (с.81,82).

…
63