Page 61 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)

кия начин на производство, като отделени и освободени от техния анта-

гонистичен капиталистически характер. По отношение на паричния капи-

талист промишленият капиталист е работник, но работник като капита-
лист, т.е. като експлоататор на чужд труд. Заплатата, която той иска и

получава за този труд, се равнява точно на присвоеното количество чужд
труд и непосредствено зависи, щом като капиталистът е поел върху себе

си необходимите грижи по експлоатацията, от степента на експлоатаци-
ята на този труд, а не от степента на напрежението, което му струва тази

експлоатация и което той може срещу умерено възнаграждение да прех-

върли върху един ръководител. *76След всяка криза в английските фаб-
рични окръзи могат да се срещнат доста бивши фабриканти, които срещу

скромно възнаграждение завеждат собствените си преди фабрики като
управители при новите собственици, които често пъти са техни креди-

тори*76).

Заплащането за управлението, с което се възнаграждават управителите

както на търговските, така и на промишлените предприятия, се явява съв-
сем откъснато от предприемаческия доход и в кооперативните фабрики

на работниците, и в капиталистическите акционерни предприятия. Отде-
лянето на заплащането за управление от предприемаческия доход, което

в други случаи е случайно, придобива тук постоянен характер. В коопера-

тивната фабрика трудът по надзора губи своя антагонистичен характер,
тъй като управителят се заплаща от работниците и не се явява по отно-

шение на тях като представител на капитала. Акционерните предприятия,

които се развиват заедно с кредита, проявяват изобщо тенденция все по-
вече да отделят този труд по управлението като особена функция от вла-

дението на капитала, бил той собствен или взет в заем, точно така, както
с развитието на буржоазното общество функциите на съдопроизводст-

вото и управлението се отделят от земевладението, чиито атрибути те
бяха през феодалната епоха. Но когато, от една страна, на онзи, който е

само собственик на капитала, на паричния капиталист, противостои фун-

кциониращият капиталист, а с развитието на кредита този паричен капи-
тал сам приема обществен характер, концентрира се в банки и се дава в

заем от тях, а не от неговите непосредствени собственици; когато, от
друга страна, лицето, което е само ръководител, *77без да влее капитала

под какъвто и да било титул, нито заемообразно, нито по някакъв друг

61