Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 64

Възнаграждението на директорите на такива дружества за всяко заседа-

           ние, каквито стават всяка седмица, е най-малко една гинея (21 марки).

           Пренията в търговския съд разкриват, че тази заплата за надзора обик-
           новено е обратно пропорционална на труда на надзора, който действи-


           телно се упражнява от тези номинални директори.
                                                            03-59
                                                        (горе)
                                ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

             ПРОЯВЯВАНЕ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОТНОШЕ-

                 НИЕ ВЪВ ФОРМАТА НА ЛИХВОНОСЕН КАПИТАЛ


           В лихвоносния капитал капиталистическото отношение достига своята
           най-проявена и най-фетишна форма. Тук имаме П—П', пари, които про-

           извеждат  повече  пари,  имаме  самонарастваща  стойност  без  процеса,

           който осъществява двете крайни точки. В търговския капитал П—С—П'
           имаме поне всеобщата форма на движение на капитала, макар че то не

           излиза  от  сферата  на  обръщението;  затова  печалбата  се  представя

           просто като печалба от отчуждаване, но все пак тя се представя като про-
           дукт на обществено отношение, а не просто като продукт на вещ. Фор-

           мата на търговския капитал все пак представлява процес, единство на
           противоположни фази, движение, което се разпада на два противопо-

           ложни акта, на покупка и продажба на стоки. В П—П' във формата на
           лихвоносния капитал, това движение се заличава. Ако например 1000

           ф.ст. се дават в заем от капиталиста и ако лихвеният процент е равен на

           5%, то стойността на 1000 ф.ст. като капитал за 1 година = K+Kz', къ-

           дето K е капиталът, а z' — лихвеният процент; следователно тук 5%
           =       =  , 1000+1000Х              = 1050 ф.ст. Стойността на 1000 ф.ст като ка-

           питал = 1050 ф.ст., т.е. капиталът не е проста величина. Той е отноше-
           ние на величини, отношение на основна сума като дадена стойност към

           самата себе си като към самонарастваща стойност, като към такава ос-

           новна сума, която е произвела принадена стойност. А ние вече видяхме,
           че капиталът като такъв се представя за всички активни капиталисти —

           безразлично дали функционират със собствен или с взет в заем капитал
           — именно като такава непосредствено самонарастваща стойност.



           П—П': тук имаме първоначална изходна точка на капитала, парите от
           формулата П—С—П', сведени до двете крайни точки П—П', където



                                                            64
   59   60   61   62   63   64   65   66   67   68   69