Page 64 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 1, ОТДЕЛ 5)
P. 64
Възнаграждението на директорите на такива дружества за всяко заседа-
ние, каквито стават всяка седмица, е най-малко една гинея (21 марки).
Пренията в търговския съд разкриват, че тази заплата за надзора обик-
новено е обратно пропорционална на труда на надзора, който действи-
телно се упражнява от тези номинални директори.
03-59
(горе)
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
ПРОЯВЯВАНЕ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОТНОШЕ-
НИЕ ВЪВ ФОРМАТА НА ЛИХВОНОСЕН КАПИТАЛ
В лихвоносния капитал капиталистическото отношение достига своята
най-проявена и най-фетишна форма. Тук имаме П—П', пари, които про-
извеждат повече пари, имаме самонарастваща стойност без процеса,
който осъществява двете крайни точки. В търговския капитал П—С—П'
имаме поне всеобщата форма на движение на капитала, макар че то не
излиза от сферата на обръщението; затова печалбата се представя
просто като печалба от отчуждаване, но все пак тя се представя като про-
дукт на обществено отношение, а не просто като продукт на вещ. Фор-
мата на търговския капитал все пак представлява процес, единство на
противоположни фази, движение, което се разпада на два противопо-
ложни акта, на покупка и продажба на стоки. В П—П' във формата на
лихвоносния капитал, това движение се заличава. Ако например 1000
ф.ст. се дават в заем от капиталиста и ако лихвеният процент е равен на
5%, то стойността на 1000 ф.ст. като капитал за 1 година = K+Kz', къ-
дето K е капиталът, а z' — лихвеният процент; следователно тук 5%
= = , 1000+1000Х = 1050 ф.ст. Стойността на 1000 ф.ст като ка-
питал = 1050 ф.ст., т.е. капиталът не е проста величина. Той е отноше-
ние на величини, отношение на основна сума като дадена стойност към
самата себе си като към самонарастваща стойност, като към такава ос-
новна сума, която е произвела принадена стойност. А ние вече видяхме,
че капиталът като такъв се представя за всички активни капиталисти —
безразлично дали функционират със собствен или с взет в заем капитал
— именно като такава непосредствено самонарастваща стойност.
П—П': тук имаме първоначална изходна точка на капитала, парите от
формулата П—С—П', сведени до двете крайни точки П—П', където
64