Page 15 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

сила, т.е. върху наемния работник, то тази принадена стойност обхваща

освен печалба (предприемачески доход плюс лихва) още и рентата, нак-

ратко, цялата неразделна принадена стойност. Тук, напротив, капиталът
като източник на доход се поставя в отношение само към онази част, ко-

ято прибира капиталистът. А това не е принадената стойност, която капи-
талът изобщо извлича, а само тази нейна част, която той извлича за ка-

питалиста. Всякаква връзка отпада още повече, когато тази формула се
превърне във формулата: „капитал—лихва“.

Ако отначало разглеждахме онова, което разделя трите източника, то
сега виждаме, че техните продукти, тяхното пораждане, напротив, всички

принадлежат към една и съща област, към областта на стойността.
Обаче това се унищожава от обстоятелството (това отношение не само

между несъразмерими величини, но и между съвсем различни, нямащи

никакво отношение помежду си и несравними вещи), че капиталът, също
както земята и трудът, в действителност се взема само във веществената

му субстанция, следователно само като произведено средство за произ-
водство, абстрахирайки се от него както като отношение към работ-

ника, така и като стойност.

Трето. В този смисъл следователно формулата „капитал—лихва (пе-

чалба), земя—рента, труд—работна заплата“ представлява еднаква във

всички части и симетрична несъобразност. И действително, щом наем-
ният труд се представя не като обществено определена форма на труда,

а всеки труд по своята природа се представя като наемен труд (така се
представя той на онзи, който се е оплел в капиталистическите производ-

ствени отношения), то и определените, специфични обществени форми,
които веществените условия за труд произведените средства за произ-

водство и земята — приемат по отношение на наемния труд (както, об-

ратно, от своя страна те предполагат наемния труд), направо съвпадат с
вещественото битие на тези условия за труд или с формата, която те

изобщо имат в действителния трудов процес, независимо от всякаква не-
гова конкретна, исторически определена обществена форма и даже не-

зависимо от всякаква обществена форма. Отчуждената от труда, придо-
билата самостоятелност спрямо него и така превърната форма на усло-

вията на труда, в която произведените по такъв начин средства за произ-

водство се превръщат в капитал, а земята — в монополизирана земя, в

15