Page 14 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ес, но и самата тази стойност, а с това и субстанцията на тези форми на

дохода.

{В ръкописа тук липсва една кола in folio.}

...Диференциалната рента е свързана с относителната плодородност на
земите, следователно със свойствата, които възникват от почвата като

такава. Но доколкото тя, първо, почива на различието в индивидуалните

стойности на продуктите от различни видове земя, това е само току-що
споменатото определение, доколкото тя, второ, почива на различната от

тези индивидуални стойности регулираща обща пазарна стойност, това е
обществен, осъществяващ се чрез конкуренцията закон, който няма

нищо общо нито със земята, нито с различните степени на нейната пло-
дородност.

Би могло да изглежда, че поне в „труд—работна заплата“ е изразено едно
рационално отношение. Но тук такова няма, както го няма и в „земя —

поземлена рента“. Доколкото трудът образува стойност и е представен в

стойността на стоките, той няма нищо общо с разпределението на тази
стойност между различни категории. А доколкото той има специфичния

обществен характер на наемен труд, той не образува стойност. Изобщо
по-рано показахме, че работна заплата, или цена на труда, е само ираци-

онален израз на стойността или цената на работната сила; и определе-

ните обществени условия, при които се продава тази работна сила, нямат
никакво отношение към труда като общ фактор на производството. Тру-

дът се овеществява и в онази съставна част на стоковата стойност, ко-
ято като работна заплата образува цената на работната сила; той съз-

дава тази част също така, както създава другите части на продукта; но
той се овеществява в тази част не повече и не по-иначе, отколкото в час-

тите, които образуват рента или печалба. И изобщо, щом фиксираме

труда като създател на стойност, ние го разглеждаме не в конкретната му
форма като условие за производство, а в обществената му определеност,

която е различна от обществената определеност на наемния труд.

Даже изразът „капитал—печалба“ тук е неправилен. Ако капиталът се

взема в единственото отношение, в което той произвежда принадена
стойност, именно в отношението му към работника, в което той изсмуква

принаден труд чрез принуждението, което упражнява върху работната

14