Page 70 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

предприемачески доход свръх производствените разходи, индивиду-

ално дадени за него от величината на работната заплата, лихвата и рен-

тата. Затова — абстрахирайки се от постоянната част на капитала — ра-
ботната заплата, лихвата и рентата му се представят като ограничаващи

и затова като творчески, определящи елементи на стоковата цена. Ако
му се удаде например да намали работната заплата под стойността на

работната сила, т. е. под нейния нормален размер, да получи капитал по
по-нисък лихвен процент и да плаща аренда под нормалното равнище на

рентата, то за него е съвсем безразлично дали продава стоката под ней-

ната стойност, даже под общата производствена цена, така че една част
от съдържащия се в стоката принаден труд се отдава в такъв случай да-

ром. Това важи и за постоянната част на капитала. Ако напр. един про-
мишленик може да купи суровия материал под неговата производствена

цена, това го предпазва от загуба даже и когато се налага на свой ред да
продава този материал в готовия продукт под производствената цена.

Неговият предприемачески доход може да остане същият и даже да се

увеличи, стига да остане същият или да нарасне излишъкът на стоковата
цена над онези нейни елементи, които трябва да бъдат заплатени, възс-

тановени от еквивалента. Но освен стойността на средствата за произ-
водство, които влизат в производството на неговите стоки като количест-

вено дадени елементи на цената, именно работната заплата, лихвата и
рентата са такива ограничаващи и регулиращи елементи на цената, вли-

защи в това производство. Затова те му се представят като елементи, оп-

ределящи цената на стоките. От това гледище работата се представя
тъй, като че ли предприемаческият доход се определя или от излишъка

на зависещата от случайни условия на конкуренцията пазарна цена над

иманентната стойност на стоките, определяна от горепосочените еле-
менти на цената; или пък, доколкото сам предприемаческият до-

ход оказва определящо влияние на пазарните цени, той сам се представя
от своя страна като зависещ от конкуренцията между продавачи и купу-

вачи.

Както в конкуренцията между отделните капиталисти, така и в конкурен-

цията на световния пазар дадените и предпоставените величини на ра-
ботната заплата, лихвата и рентата влизат в сметката като постоянни и

регулиращи величини — постоянни не в смисъл, че не изменят величи-
ната си, а в смисъл, че те са дадени във всеки отделен случай и образу-

70