Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ите на работната заплата, печалбата и рентата, то тази представа се пре-

нася от него и върху постоянната част, състояща се от продукция и

на други капиталисти; така цената на постоянната част на капитала, а с
това и цялата стойност на стоките, се свежда — наистина по неизяснен

докрай начин — в крайна сметка до сумата от стойности, получаваща се
чрез събиране на самостоятелните, регулирани от различни закони и

произтичащи от различни източници фактори на стойността: работна зап-
лата, печалба и рента.

Четвърто. За отделния капиталист е съвсем безразлично дали стоките
се продават по тяхната стойност или не, следователно за него е напълно

безразлично самото определяне на стойността. Определянето на стой-
ността още от самото си начало е нещо, което се извършва зад гърба му,

по силата на независими от него условия, тъй като не стойностите на сто-

ките, а различните от тях производствени цени образуват регулиращите
средни цени във всеки отрасъл на производството. Определянето на

стойността като такова интересува отделния капиталист и служи за него
и за капитала във всяка сфера на производството като определящ мо-

мент само доколкото намаленото или увеличеното количество труд, не-
обходимо за производството на стоките съобразно покачването или спа-

дането на производителната сила на труда, в първия случай му дава въз-

можност да получи при съществуващите пазарни цени свръхпечалба,
а във втория случай го принуждава да повишава цените на стоките, тъй

като сега на всяка единица продукт, или на всяка отделна стока се пада

повече работна заплата, повече постоянен капитал, следователно по-
вече лихва. Определянето на стойността го интересува само доколкото

то повишава или намалява за самия него производствените разходи на
стоката, доколкото следователно го поставя в изключително положение.

Напротив, работната заплата, лихвата и рентата му се представят като
регулиращи граници не само на цената, по която той може да реализира

част от печалбата (предприемаческия доход), приспадаща му се като на
функциониращ капиталист, но по която той изобщо е длъжен да продава

стоките, за да може да продължи процесът на възпроизводството. За
него е напълно безразлично дали при продажбата на стоката реализира

или не реализира съдържащата се в стоката стойност и принадена стой-

ност, стига при дадената цена да извлича обикновения или още по-голям

69