Page 68 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ски доход), трета — в рента. При сключването на договори между собст-

вениците на различните фактори на производството това е предпоставка

и тази предпоставка е правилна, колкото и да се колебаят във всеки от-
делен случай относителните величини. Определената форма, в ко-

ято стойностните части противостоят една на друга, е предпоставка, за-
щото тя постоянно се възпроизвежда, а тя постоянно се възпроизвежда,

защото е неизменна предпоставка.

Впрочем опитът и наблюдението показват също, че пазарните цени, раз-

глеждани от страна на техните величини, в чието влияние капиталистът
действително вижда единственото определяне на стойността, съвсем не-

зависими от посочените предвиждания, съвсем не се съобразяват с това,
дали установените с договора лихва или рента са високи или ниски. Но

пазарните цени са постоянни само в изменението и тяхната средна вели-

чина за по-продължителен период дава именно съответните средни ве-
личини на работната заплата, печалбата и рентата като величини посто-

янни и в последна сметка господстващи над пазарните цени.

От друга страна, доста проста изглежда следната мисъл: щом работната

заплата, печалбата и рентата образуват стойността, защото се предста-
вят като предпоставки в производството на стойност и за отделния капи-

талист влизат като предпоставки в производствените разходи и произ-

водствената цена, то стойност се образува и от постоянната част, чиято
стойност влиза в производството на всяка стока като дадена величина.

Но постоянната част на капитала не е нищо друго освен сума от стоки,
следователно от стокови стойности. Получава се значи плоска тавтоло-

гия, че стоковата стойност образува стоковата стойност и е нейна при-
чина.

Обаче ако капиталистът би имал някакъв интерес да поразмисли по този
въпрос — а размишленията му като капиталист се определят изключи-

телно от неговите интереси и користни мотиви, — то опитът ще му по-
каже, че продуктът, който той сам е произвел, влиза в други сфери на

производството като постоянна част на капитала, а продукти от други

сфери на производството влизат в неговия продукт като постоянна част
на капитала. Тъй като за него, доколкото се касае за новата му продукция,

новообразуваната стойност се образува, както му се струва, от величин-

68