Page 71 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

ват постоянна граница за непрекъснато колебаещите се пазарни цени.

Така напр. при конкуренцията на световния пазар се касае изключително

за това, може ли при дадената работна заплата, при дадената лихва и
при дадената рента стоката да бъде продадена по дадената обща па-

зарна цена или под нея с изгода, т.е. с реализиране на съответен предп-
риемачески доход. Ако в една страна работната заплата и цената на зе-

мята са ниски, но затова пък лихвата на капитала е висока, тъй като ка-
питалистическият начин на производство тук изобщо е недостатъчно раз-

вит, докато в друга страна работната заплата и цената на земята са но-

минално високи, а лихвата на капитала е ниска, то в първата страна ка-
питалистът прилага повече труд и земя, а във втората — сравнително

повече капитал. При установяването, доколко е възможна конкуренцията
между двамата капиталисти, тези фактори влизат като определящи еле-

менти. Следователно опитът показва тук теоретически, а користните
сметки на капиталиста показват практически, че цените на стоките се оп-

ределят от работната заплата, лихвата и рентата, от цената на труда,

капитала и земята и че тези елементи на цената действително са регули-
ращите, ценообразуващите фактори.

Естествено при това винаги остава един елемент, който не е предпос-

тавка, а резултат от пазарната цена на стоките — именно излишъкът над

производствените разходи (Kostpreis), образуван чрез събиране на горе-
посочените елементи: работна заплата, лихва и рента. Този четвърти

елемент като че ли се определя във всеки отделен случай от конкурен-

цията, а общо взето — от средната печалба, която пак се регулира от съ-
щата тази конкуренция, само че в по-продължителен период.

Пето. На базата на капиталистическия начин на производство станало е

тъй естествено да се разлага стойността, в която е представен новопри-

съединеният труд, на доходи във формата на работна заплата, печалба
и поземлена рента, че този метод се прилага даже и там, където напълно

липсват самите условия за съществуване на тези форми на дохода (не
говорим за минали исторически периоди, откъдето приведохме примери

при изследването на поземлената рента). Това значи, че по аналогия
всичко се привежда под тези форми на доход.

Ако един независим работник — да вземем дребния селянин, защото тук

71