Page 72 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 3, ЧАСТ 2, ОТДЕЛ 7)

са приложими и трите форми на дохода — работи за себе си и продава

своя собствен продукт, то той се разглежда, първо, като свой собствен

работодател (капиталист), който използва самия себе си като работник,
и освен това като свой собствен земевладелец, който използва сам себе

си като свой арендатор. На себе си като работник той плаща работна зап-
лата, като капиталист той си присвоява печалба, като земевладелец

плаща на себе си рента. Приемайки, че капиталистическият начин на про-
изводство и съответните му отношения са общата социална база, такава

характеристика е правилна, доколкото независимият производител

дължи не на своя труд, а на своята собственост върху средства за произ-
водство — които тук са приели изобщо формата на капитал, — че е в

състояние да си присвои своя собствен принаден труд. И освен това, до-
колкото той произвежда своя продукт като стока и следователно зависи

от нейната цена (а даже и ако не зависи, цената все пак може да бъде
включена в сметката), масата на принадения труд, която той може да из-

ползва, зависи не от собствената ѝ величина, а от общата норма на пе-

чалбата; също така и известният излишък над определяния от общата
норма на печалбата дял от принадената стойност зависи пак не от коли-

чеството на разходвания от него труд, но може да бъде присвоен от него

по силата на това, че той е собственик на земята. Тъй като подобна
форма на производство, несъответствуваща на капиталистическия начин

на производство, може да бъде подведена — и до известна степен не без
основание — под капиталистическите форми на доход, още повече се за-

силва илюзията, че капиталистическите отношения са естествените от-
ношения на всеки начин на производство.

Ако сведем работната заплата до нейната обща основа, т.е. до онази
част от продукта на собствения труд, която влиза в индивидуалното пот-

ребление на работника; ако освободим тази част от капиталистическите
ограничения и я разширим до такъв обем на потребление, какъвто, от

една страна, допуска наличната производителна сила на обществото (т.

е. обществената производителна сила на неговия собствен труд като
действително обществен) и какъвто, от друга страна, изисква пълното

развитие на индивидуалността; ако, по-нататък, сведем принадения труд

и принадения продукт до равнището, което при дадените производствени
условия на обществото е необходимо, от една страна, за образуване на

…

72